автор: missana

Искаш ли хапче поезия
и наркотици от мисли...?
Озърни се -
светът в лудостта се оглежда.
Слепец е виждащият,
защото все не проглежда.
Вселената е по-плоска от калкан.
Увита в бял чаршаф
върху нищото се изтяга,
по-разгадаема от арабин в пустиня...
Наум се пресмята...
но от безумния.
Къде е родилният вятър,
превозвач на ентропия...?
В планктона на спомените няма истина.
Кухина е съзнанието -
вретено е залезът...
До всичко развива своята нишка мойрата.
След девет земи е десетата,
но кой до нея достига?
Песента възкръсва само в гласа на щурците...
Мъртвите сипеи водопади сънуват...
Старците в своето детство лудуват...
Голямата риба на дъното на морето остава...
Неразгаданото в мит се преобразява.
Нелепото време покрай теб се изниза.
Петел да пропее - звездата ти слиза.