автор: pavlinag

Струва ти се нелека задача
да разровиш треви избуяли,
изгорели от лятното слънце
и оплетени като халище
на Самодивска поляна.

Прецъфтели, стъблата
на жълти корени, още жилави,
не ти пускат ръката
да достигнеш до влажната пръст,
дето още са свежо зелени листата.

И учудваш се - колко малка,
а как се е свряла и спасила
измежду листата
във жегата бездиханна.

Вярвай ми, макар изгоряла
душата, още има за теб
теменужка уханна.