автор: lirik1

Когато гръбнакът на умората се превива
счупил лесно оковите на паметта
изсипа прешлени спомени
по тангентата на тъгата в ми минор

Невроните изоставиха емоции и чувства
и хълцайки се залюляха дружно
на ларинкса
на самотата от сутринта до вечерта

Непраните изгледи за илюзорно щастие
метнати небрежно по черепи челюсти
и ребра
мигаха виновно и съучастнически

Миналото подпийнало снощи полюлявайки
безочливо шапката си гледаше
Панаира
на суетата на суетите и още нещо

Някой се смееше друг четеше жени крещяха
гларуси цвъкаха белите си екскрети
И плачеха
деца с кифли в ръка край Фонтана

Пепешяка не чакаше вече Принца на бял кон
Измислена от приказките тя беше
в приюта
за домашни любимци и водни кончета

Там стопаните сутрин и вечер се кръстеха
и боядисваха църквата за гости
Течеше
лениво Реката и сенките скучаеха

В Пещерата огънят беше загаснал отдавна
И не че нямаше кой да преминава
и да премита...
Защото беше дошла късната варненска есен

Есента на самотата кестените и недоволството


От брега...