автор: vlakant

Той провери за кой ли път уеб-страницата на Дружеството за защита на флората и фауната по поречието на Перловската река. Беше време да се приготвя за мероприятието. То беше нещо важно за него. Той имаше цел и искаше да я постигне, независимо от трудностите, които се изправеха пред него.
Тя прегледа за кой ли път речта си за “Защита на популацията на кафявия беззъбник по Перловската река в София”, усмихна се сякаш на себе си и започна бързо да се приготвя. Знаеше, че трябва да е там на време – не искаше хората да я чакат. Всички бяха съмишленици, но тя беше водача на справедливата борба за спасяването на кафявия беззъбник.

Той си сложи дънките и се заоглежда в огледалото. Харесваше се – беше висок, с атлетично тяло и изразителен син поглед. Напръска се под избръснатите мишници с дезодорант, след което разкопча панталона и пръсна няколко пъти в боксерките си, защото както беше казал поручик Ржевски “Може да възникне ситуация.” Отвори вратата на гардероба, за да си избере фанелка. Имаше над сто – фирмени, с надписи и без надписи, с джобове и без джобове, с кръпки и без кръпки. Подвоуми се. Изведнъж нещо рязко смени изражението му, той извади фанелката с надпис “Перловската река, естествен дом за кафявия беззъбник” и я облече. Погледна се в огледалото, въздъхна и излезе.

Тя си облече дълга дънкова пола, свали домашната риза, с която беше и си сложи сутиен върху големите и стегнати гърди. Отвори гардероба за да си вземе фанелка. Имаше над сто – всички с надписи за благородни каузи – за запазване на флората, фауната, естествените обиталища, планините, реките, блатата, гьоловете, трънаците и всякакви други, нуждаещи се от опазване природни обекти и субекти. Без да се замисля извади фанелката с надпис “Да спасим кафявия беззъбник в Перловската река” и си я сложи. Дрехата беше по нея и добре очертаваше бюста и. Без да се поглежда в огледалото, тя си обу маратонките и излезе.

Той отиваше за втори път на мероприятие на Дружеството за защита на флората и фауната по поречието на Перловската река. Дори не знаеше как наричаха тези мероприятия – демонстрации ли бяха, хепънинги или нещо друго. Но това не беше важно – важна беше целта.

Тя отиваше на такова мероприятие за хиляда триста седемдесет и пети път. Беше демонстрирала, говорила, водила борба, гладувала, палила свещи, будувала за родопския керкенез, за пиринското диво яре, за дунавския смрадливец, за солниците в Бургас, за плажа в Иракли, за рапаните в Черно море и други и други и други. За нея борбата за запазване на всичко, което диша и не диша в природата беше кауза, а сегашната кауза беше кафявия беззъбник. Тя се бореше за тази кауза и искаше да доведе борбата до успешен край.

Той искаше да постигне целта си. Не познаваше малкия червей, наречен кафяв беззъбник, не знаеше за проблемите му, а и в интерес на истината това изобщо не го интересуваше. Интересуваше го тя, а най-много го привличаха нейните големи гърди. Той отиваше на второ мероприятие, защото може би тя не вярваше в любовта от пръв поглед.

Тя дори не беше забелязала, че напоследък в нейните мероприятия са се появили повече мъже, и то в територия, в която основно жените търсеха своята изява.

И двамата вярваха в своята кауза и вървяха към своята цел, за постигането на която бяха готови на всичко.