автор: lefty

На Земята е задушно.
Дишаш ли?
Мълчаливо се криеш и храниш гълъбите с трохи от отегчение.
Таванът е небе, което е скучно.
Не плаче и не сменя настроения.
Клинично бял е.
Дишаш ли?
Твоят свят е зад прозорците.
Пазиш тишина на Тишината и си сянка на човека от вчера.
Храниш сивите гълъби с меланхолия.
Дишаш ли?
Кръвта ти е с цвят на кафе, а лицето, сиво, като перушина на гълъб.
Къртици копаят в очите ти и си зомби затворено вкъщи.
Дишаш ли?
Отиваш на бал с маски до магазина.
Анонимен си и все под прикритие.
Не е нужно да търсиш, нито да бягаш.
Просто си непознат, в който се търсиш.
Намираш носталгия, лято и солени пръски
от спомени, които завиват душата с детски памук.
Тук ли си?
Беше.
Сега си друг.
Сив гълъб в клетка.
Принудително ново начало.
Свободата е кът.
Търпение.
Дишай!