автор: Shrike

Лий ровичкаше усилено из разхвърляните по земята матови пластини, статични болтове, времеви винтчета, и пружини на Чандрасекар с всякакви размери и кривини.
Вече повече от час упоритостта ѝ не се възнаграждаваше. Потта се стичаше на вадички по гърба и балетният танц на прежурящите слънца заплашваше да превърне непоносимо тежкия въздух в огнен ураган. Лий знаеше, че фракталният съединител трябваше да е измежду всички тези джунджурии, но къде? Без съединителя нямаше как да настрои мигоейблъра, а точно след час трите слънца щяха да се подредят в линия едно зад друго и да ѝ позволят да надзърне за първи път през очите на тази конфигурация. Лий работи върху мигоейблъра почти през цялото лято, неуморно и методично като всеки уважаващ себе си инженер от Гилдията на кръстоидите. Косата ѝ изруся и чипият ѝ нос се изпъстри с лунички. Дори най-близките ѝ приятели не можаха да я разпознаят, толкова странна им се видя тази непривична метаморфоза на външността. Но си заслужаваше. Мигоейблърът беше страхотно изобретение, напомняше на телескоп, но само на пръв поглед. Насочен към далечен или близък обект, създаваше образ на наблюдателя през перспективата на обекта, и в измеренията на неговата природа. Ако го насочеще например към близката горичка, пред Лий се разкриваше сложната, но стройна мрежа от мултиразмерни светлинни каналчета, по които пробягвяха вълнови пакети с цветовете на дъгата. От областта на сърцето излизаха тънички прозрачни нишки и се свързваха в туптящи бляскави окончания до всяка една частичка в мирозданието, от време на време камшичени движения на нишките променяха позицията и цвета на чстичките видоизменяйки едва видимо цялостното времесъстояние на Вселената. Очите пък представляваха огледални повърхности от милиарди сребристи сферички, които се въртяха ту навътре, ту навън, всяка с различна скорост и ос на симетрия. Пръстите, разтеглени по протежението на битието реки, в които течения и водовъртежи преливаха едно в друго, сменяха посоки и окраски рисувайки танцуващи изображения. Лий много обичаше да наблюдава с мигоейблъра едно от трите Слънца. Зеленото. Картината в окуляра всеки път я зашеметяваше с дълбочината си, безкрайна зелена поляна с люлеещи се мирти, обкичени със сребърно-бели малки пеещи цветчета. Клончетата се прегръщаха нежно и шептяха на дълбоки басови честоти заклинания от далечно минало, пулсиращи послания топлина, които стопяваха усещанията и сливаха състоянията в поток, извиращ и вливащ се в сърцето на мрака като гъвкав пространствен Уроборос с люспи от раждащи и умиращи се звезди.

Преди седем дни Беличка влетя на двора точно, когато Лий почистваше протоуберансовата леща на мигоейблъра и се хвърли на гърдите ѝ. В уплахата си Лий изпусна лещата и фракталният съединител се повреди. Лий не знаеше кое я обезпокои повече, непонятното поведение на Беличка или опасността да изпусне тройното съединение на Слънцата идната седмица. Беличка, макар и дива и напълно непредвидима по природа, винаги прояваваше неворятен респект към творенията на Лий. Нещо наистина ужасяващо трябваше да се е случило, за да изкара Беличка от строя до такава степен. Наложи се да я прегръща и да танцува с нея до залез, за да забави поне малко влудяващия ѝ пулс, но Беличка така и не се успокои, и когато Лий се зае с поправката на мигоейблъра тя отново се стрелна към южните мочуруи и повече не се появи.

Съединителят прилепна плътно в жлебчето на юстиращия механизъм, последва добре премерена транслация, две спираловидни завъртания и Лий най-сетне чу така очаквното прещракване. Мигоейблърът беше напълно готов за наблюдение. Оставаха шест минути до началото на съединението и Лий побърза да налее в каната маков сайдер, подсладен с червен лакриц, защипа косата си с шнола, за да не ѝ се пречка и насочи вниманието си към предстоящето събитие. Небесният танц започваше с едновременно застъпване на междинното по големина Слънце от двете ѝ посестрими. Най-голямата от трите, синьо-бял гигант захапваше от дясно искрящото зелено кълбо, докато най-малката звезда, кафяво джудже, забулваше в синхрон лявата му половина. Орбитите търпяха сложни изменения, следвайки противоричивите приливни и отливни гравитационни сили в тройната система и само веднъж на около хилядолетие трите слънца се подреждаха на една линия в такива пространствени пропорции, че да бъдат видяни от наблюдател на планетата като една единствена свръхзвезда преливаща в целия спектър на светлината. Всичко се случваше толкова бързо, Лий нямаше време да попие усещанията си, да зачене мисли, да издиша трепетите. Съединението траеше само минута и ако се доверяваме на древните поверияъ, в последния миг на съединението мирозданието разкриваше най-дълбоката си тайна и даряваше наблюдателя с магическата дарба да провиди това, което е било и това, което предстои да се случи. И като по чудо промяната настъпи. Само допреди части от секундата Лий виждаше три оттделни цвята напластени един върху друг върху небесната палитра. Без времеви преход свръхзвездата заблестя с величествената осанка на милиони цветове и изпълни пространството с безтегловни и всепроникващи лъчисти струи изначално трептение.

Странно движение в центъра на свръхзвездата започна да придобива познати очертания, но противно на очакванията, не тези на Лий... Беличка, нима е възможно? Беличка се беше свила на кравай в скута на неподвижното тяло и тананикаше ритмично. Лий разпозна чертите на Соу и сърцето ѝ изстина. Силовите линии на свръхзвездата се събираха на гърдите на Соу, черпейки последните живителни сокове. Лий нямаше време да обмисля възможности и да търси отговорите на неоформили се въпроси, по дяволите дълбоките тайни на Вселената. Тя светкавично насочи мигоейблъра към гората и с цялата сила на духа се съсредоточи в трансформацията на частичките-времесъстояния към нов свят. Този, в който Соу се навеждаше към избуялите мирти и вдъхваше аромата им.