автор: Cyriana

Аз не харесвам приказки. Нещо повече. Не ги чета вече на деца.

Нямам любима детска приказка, макар че в детската градина учителката ме оставяше да чета приказки на другите деца. Харесваше ми да си чета кигата за детски болести на нощното шкафче на майка ми.

Аз не харесвам приказки. Нещо повече. Не ги чета вече на деца.

Въобще не съчувствах на Снежанка, но на сърната, чието сърце беше изтръгнато от ловеца - да. Това беше много тъжен миг от приказка.

За малката русалка ми беше мъчно, но вече знам, че "принцове", които те превръщат в пяна, има под път и над път. В живота всичко е наобратно - целунеш принц, а той вземе, че се превърне в жаба или звяр.

Пепеляшки кандидат-принцеси много, а сърцето на принца само едно. Първо го грабне една, после й го открадне друга?

Казах си, че сърцето на принца не ми трябва. Това е орган, който изпомпва кръв. Важен е мозъкът. Но днешните принцове май не го използват много.

Така стигнах до извода, че всичко това не е за мен. Предпочитах ловеца. Все още се опитвам да го науча да обича... сърната.