автор: osi4kata

Очите ти са пълни със прашинки
от старомоден сантимент.
Здравей! Не съм те виждал сто години.
Очаквах дълго настоящия момент.
Ти още носиш златото в косите си,
тук-там проблясва само бял нишан.
Красива си. И горда... Ослепителна!
Щастливец е мъжът от теб избран!
Завиждам му... Съвсем неблагородно...
Защото има теб... Аз закъснях...
Седни до мен! Местото е свободно.
След сто години ще се видим пак...
Кажи, любима, ще ми върнеш ли сърцето,
което преди сто лета плени?!
Без него ми е прекалено трудно... Ето,
едва сега го чувам, че тупти!
Очите ти са пълни със прашинки
от спомени... Текат сълзи...
Не сме се виждали от сто години.
Седни до мене, мила! Не плачи!