автор: pastirka

На Ивайло Балабанов

"Честта е болна, съвестта пияна,
а ореолите - алъш-вериши"
Кой с българското стори днес подмяна?
Мечтите ни на вкиснато миришат.
"Дрогясали беднюги и апаши"
за някакви месии се представят.
Историята гледа и се плаши,
в тринадесет столетия оставила
на българина името достойно,
с неопетнени святи идеали.
Свирепа алчонст заваля поройно
и честността в калта ѝ се удави.
Аз стиховете ти чета, поете,
родил се в Хухла на бразда гранична.
Ти бе от хората, които светят,
без суета, а с тихото величие
на тези, дето даже след смъртта си
урока по достойнство преподават.
Дано запалиш свещ и се прекръстиш,
разбрал пред кой, народе на България.