автор: hristam

От август хукват слънчеви пътеки
като жребци, необуздани в стреме.
Търкулва се по тях неземно леко
ленивото от лятна сладост време,
повлякло в кехлибарена прегръдка
забравена лопатка светлосиня,
един крайморски сън - напълно сбъднат
в дворец от пясък, наполовина сринат,
две мидени целувки с перлен кикот
по пухкавото рамо на вълната,
чадър от облак - пъстър и притихнал,
почти като невестина забрадка.
А после, щом се умори да свети,
ще падне върху мокрите им устни,
за да отпият глътка от небето.
И август в тази глътка да възкръсне.