автор: YOTOVAVA

Усещане за бряг е всяка мисъл,
която ме предпазва да не сбъркам,
че някой странен и пиян орисник
постлал ми е вълшебната си кърпа.

Заблудите опитвам да подмина,
макар да са красиви и достъпни,
Аз дълго изтрезнявам – сто години!
когато във илюзии се къпя.

След всеки срив у мен е пиперливо
и във душата ми растат къпини.
Защо дошъл си, ако си отиваш?
Как притъмня във райската градина!

Не зная как да върна светлината,
щом в нея кукувица се оглежда.
Свисти в косите ми самотен вятър.
Едва ли съществува нос Надежда.