автор: Albatros

... навярно във последния живот,
във който се налага да живея,
приличам на махленски идиот,
смирено слязъл привечер на кея,
под мен морето ври като казан,
какъвто няма даже и във Ада,
защо ли на света съм низпослан? –
дали за казън, или за награда,
мълча си, озверял от самота,

на гладно грача с гларуса по плажа,
и рими от тръстики си плета –
и с обич някой ден ще ви ги кажа,
потъвам във трептящи светлини
и тръгвам бос по лунните пътеки,
къде се дянаха добрите дни? –
невям от мен изчезнаха навеки,
и хоризонтът с черната черта
зачеркна ми Вълшебните килими.

Преди да си отида от света
с тръстиковата лодчица от рими.

21 юний 2021 г.
гр. Варна, 7, 45 ч.