автор: mirei

за трети път става майка това стихотворение
ражда зимата, пролетта и лятото хубаво е
да растат почти едновременно, на крачка едно от друго
някъде между редовете или по отсрещните хълмове

слънцето да влиза при тях от една и съща врата
нощта да каца върху белите острови на цъфналия бъз
не бива да бързаме, и тревата и камъкът
имат свой начин да прошепнат: любов съм

тук в домашния уют на природата
в озаряващото ехо на другия живот