автор: Anthropologist

На д-р Георги Попов от Велики Преслав, комуто дължа идеята за това стихотворение и насърчението да го напиша.

Наследнико на конската опашка,
дедите ни предвождал в бой свиреп,
един ли знаменосец в свойта кръв юнашка
се давеше, умирайки под теб ?

Със чест се върна ти от боевете,
макар измачкан и окървавен -
невидим ореол над тебе свети,
че не попадна ни веднъж във вражи плен.

Затуй над нас трицветът ти се вее
и в мирни дни, и в праведна война,
затуй и днес във нашите музеи
се пазят много вражи знамена.

Затуй и днеска нашите спортисти
във Хелзинки, Стокхолм или Берлин
едва удържат сълзите си чисти
когато гръмне българският химн

и ти поемеш своя път нагоре,
а залата смълчана те следи
и всеки се заклева да се бори,
додето най-накрая победи...

Ще те окичваме със нова слава,
колчем Бог под теб ни призове.
и всеки българин ще те предава
на внуците чрез свойте синаве.

София, 06.05.2021