автор: vlakant

Докато групата мъже сядаше около масата, се чу:
- И гледахте ли последните серии на „Игра на тронове“? – явно не се бяха виждали няколко седмици, а може и месеци.
- Да, да, гледахме ги. Келнер – пет бири. – нареди Васо Винагижадния, отпусна се на неговия трон, пардон стол, и продължи - Могат да бъдат оприличени всякак - от много тъпи до страхотни.

- Нито са много тъпи, нито са страхотни. Просто посредствени! А това е най-лошото, което можеш да кажеш за един филм, или за каквото и да било друго. – авторитетно се намеси Христо.
- Не са посредствени защото ще ги запомниш, последният сезон имам предвид. Виж, двата предишни бяха посредствени, тях не мож ги запомни!
- Мен филмът ме изкефи! Защото никога не гледам такива сериали с някакво огромно очакване. Все пак това си е ширпотреба и никой не е издържал толкова сезона без да му падне нивото – каза Джони и отпи голяма глътка.
- А, не е така – „Двама мъже и половина“ и „Приятели“ държаха ниво! – намеси се Монката.
- Глупости, та това са ситкоми! А „Играта“ е епос. А епосът е живота – повечето време е скучен, не динамичен и не героичен!
- Еха, колко поетично и патетично! Пак започнахме с литературните анализи! Явно много ви липсват ученическите години! – хилеше се Винагижадния.
- Така е! Гот си беше! Ама тогава не го разбирахме и не искахме да правим литературни анализи. Но в случая по-важен и по-интересен е историческият анализ и аналогия, а не литературния! Най-малкото, че последните три сезона не са правени по вече издадени романи – Джони изглежда се бе подготвил предварително.
- Е, историята е някаква трактовка на английската история, просто с повече убийства.
- Защо да са повече, може и да са по-малко.
- Кое е по-малко? – у Монката заговори счетоводителят.
- Имам предвид, че убийствата във филма можe да са повече, но може и да са по-малко от тези в истинската история на Англия.
- Не знам повече или по-малко бяха, но бяха много. Поне в първите сезони. Докато си харесаме някого и те го убили. Помните ли, че тогава се появи лафът, че в „Игра на тронове“ започнали да убиват герои от други сериали. – и Васо разсмя компанията. В смеха, от другата страна на масата се чу гласът на Джони:
- Като си говорим за последния сезон, той за мен беше повече от историята на Англия. Пълен е с аналогии от световната история. Като например – Войната, за която всички са се готвили, започна с убийството на високопоставена особа – придворната дама на Денерис. Като при Първата световна. Само дето беше доста неубедително: Събрали се две армии и едните казват „Веднага се предайте, защото иначе ще убием една жена от вашите“. Ега ти жената! Пък била тя и придворна дама. В Първата световна война поне е престолонаследник.
Току-що влезлият Илиян чу репликата, пое я, и бързо отговори:
- И понеже Първата световна война завършва с Великата октомврийска революция в предпоследната и последна серия Денерис се изявява като нещо средно между Робеспиер, Ленин, Сталин и Че Гевара – подивял революционер, който коли противниците, а те са много, просто всички останали. И иска да изнася революция* и да налага своите „правилни“ виждания и норми на всички. – Илиян „нарисува“ квадрат, с два пръстта във въздуха, имитирайки Ума Търман в „Криминале“, настани се на своя трон, преброи присъстващите и без да чака извика още шест бири.
- Че той и Левски е казал, че като победим в България, той ще ходи да се бори за свободата на други народи!
- Да не намесваме Левски! – полу на шега, полу наистина каза Илиян.
- Не бе, не ме разбирай грешно! Просто искам да кажа, че в „Играта“ има и част от българската история. – едва ли не с гордост заяви Христо.
- Денерис приличаше и на Хитлер, качена на кулата, викаща, крякаща и нахъсваща войските си – се чу от единия край на масата.
- Приличаше и на Роджър Уотърс, когато води анимираните армии в „Стената“ – веднага, от другия край на масата.
- То, така погледнато приличаше и на Путин. Даже и външно – русолява и с неговата височина. – Джони внесе съвременност в историята.
- Аз все пак предпочитам Денерис. – простичко каза Илиян, получавайки бирата си и концентрирайки се върху нея.
- А иначе, когато Джон Сноу я уби и последвалият го съд – то това си беше историята на Исус, който се жертва за спасението на другите, и то с усещането че те не могат да го разберат и оценят, а само ще го прецакат.
- Е, чак пък Исус! Не споменавай без нужда името Господне! – усмихна се Христо, в защита на адаша си.
- И после какво? Изпратиха го в Нощен страж, и му забраниха жена и деца! И какво правиш в оная крепост – нищо! Диваците вече са приятели, а белите бродници ги няма! Значи казано по-друг начин – просто го запопиха и пратиха в манастир, ама като шеф, направо игумен. – явно Васо беше недоволен от това развитие на нещата.
- А Сам, майстера, се изяви като един предтеча на демократите, борещи се за всенародното право на глас.
- И на кучетата, ама и него не го разбраха. – смях.
- А пък войната с белите бродници, известни още като уайт уокъри, беше спечелена с театралния похват “deus ex machina” – неочаквана свръхсила, спасяваща безнадежна ситуация. Аря Старк убива Зимния крал и изведнъж, без каквито и да
било обяснения, цялата му армия умира. – изказа се Монката, компетентен както винаги.
- Като Чък Норис в една от сериите на „Непобедимите“ – Васо Винагижадния - бърз, непосредствен и първичен.
- Да бе, да – аналогичен случай в наше село.
- Пак добре, че в ролята на божествената машина се яви Аря, която тъй или иначе си беше машина за убиване. Като Булката на Тарантино, или Ахил от Троянската война, или просто Джейсън Стейтъм. Ами ако бяха избрали големият, неповторимият, единственият убиец на бял бродник до момента – Великият майстер Сам. Голям смях щеше да падне. – И голям смях падна на асоциацията на Васо.
- Та, като си говорим за уайт уокърите – адашът Джони Уокър реагира бързо и вече имаме на пазара White Walker. Аналогично с правенето на куклички от последния детски филм на Disney, които се продават в McDonald’s.
- Е, имаме и кредитни карти с „Игра на тронове“. Всичко е бизнес.
- Не всичко – имаме и такива срещи, на по бира, с безцелно бърборене – с усмивка каза Илиян. – Ако беше дошъл още някой, щяхме да сме седем и направо да ги изиграем тия тронове.
- Така е, ама за бай Гошо си е бизнес. – отговори Васо Винагижадния на първата реплика, и извика - Гарсон, още седем бири. – На въпросителните погледи, обясни простичко – Да има за седемте трона, пък иначе аз ще взема две!
_________________
_________________
*от посочените четирима, само Робеспиер е против износа на революция, но не се намери един човек от тази компания, който да го защити и да го извади от събирателния образ. Затова го гилотинираха.