автор: mariq-desislava

Вървиш през пеещи глухарчета
и светът свършва,
преди да е започнал
да се отразява
в пропуканото огледало
на мечтите,
а ти си все така
пленително категоричен
като фиорд в небето.

Повярвай ми, не искам любов.
Имам толкова много,
че мога да я раздавам с хилядолетия.
Искам само да не те боли,
макар че с тази болка си роден.
И тъгата даже ти отива.

Не бъди мой - няма да го понеса.
По-ценна съм без намек за притежание.
Дори и повярвал
в разрошения аромат на самодостатъчността,
дръж ме надалече за всеки случай.
Никой не е живял достатъчно дълго,
за да вярва в чудеса.

С теб сме толкова еднакви -
никъде не се вписваме.
Поспри в тишината ми
и ме кръщавай с всяко име.

Едно е сигурно.
Няма да възкръсна.