автор: lirik1

Прохлада не носи влажният вятър
отвесно е времето и исках дъжда
да изпълни следите
от лапи на вълк единак
и копита на плаха кошута
да вихри безпощадност и грях
да пръсне омайно биле в бунара
да събуди нямата сила на жива вода
и погали ръката с която държа
пред лицето си маска

ах маската бяла...

И сдържам дъха и вървя и вървя
вървя до когато небесни портали
ангели бели отворят за всички нас

Плисва дъждът от сребро и монети
и пощада ще имат душите
на Нищите духом...

И неловко прикрил голо тяло
с листо от зелена смокиня сред
крякащи жаби от вонящи блата

да вървя да вървя да вървя

Навит на спирала с око на пъстра змия
да ме дебне гладът и грачещи гаргите
с крилете си да срутват над мен света
и за телата ни тленни любима
за телата да идва смъртта

за телата ни о не за душите простете

Защото това й остава амор на смъртта ха ха ха
Само това и остава...

От брега...