автор: YOTOVAVA

Ще рукне нова светлина...
О, как обичам светлината!
Димящи облачни ру̀на
мъгливи чергила отмятат.

Как иде пролетта, съзрях –
красива, страстна и желана,
и дипли къдри резеда
в гората будната поляна.

А косът слиза от върха,
и чорли пръхкавата шума,
докрай преодолял страха,
две-три римувчици издумва.

Повдигат морни рамене
на двора пъстрите иглики.
Усещам, че съм жива днес –
и изгревът ще ме повика.

Брезата ще налее сок,
ще белне алабастров глезен.
И знам, че щом възкръсне Бог,
със щедра длан при мен ще слезе.