... лека лятна омара, кротък звън на китара,
от небето ли ти ми слетя? –
малка, приказна фея, рече: – С теб ще живея! –
и ти скъсах две шепи цветя.
Ти ме гушна в прегръдка – и езика си глътнах,
подир туй много нощи мълчах.
Дните идеха – къси, аз те носех в дланта си! –
песъчинка от звездния прах.
Беше истинска Божем в този свят – невъзможен
за химери и пусти мечти.
Оох! – на пейката в парка палнах блага цигарка,
та миражът да не отлети!
Бог ми рече: – Човече, ще повярваш ли вече? –
тя е твоят въртоп Светлина.
Ще те следвам до края – ако ще, даже в Рая! –
моя свята, миражна Жена!
24 април 2021 г.
гр. Варна, 20, 45 ч.