автор: angar

Кой ли "стара" я нарече?
Времето й ли изтече,
та сърдита си отива тя?

Няма вече да се върне!
Никой няма да я зърне -
ще остане само в спомените ни!

А каква година беше!
Колко много ни вървеше!
Плискаше ни в нея весел дъжд!

В нея влюбени живяхме!
Много радости познахме!
БИли сме щастливи неведнъж!

И премеждия минАхме!
И над пропасти висяхме -
тя живота ни успя да съхрани!

В дребните си несполуки
нея не, а ний самите
честно себе си ще обвиним!

Не за Новата година
пълна с вино чаша вдигам -
ще заслужи ли похвала тя - не знам!

Но на Старата година,
миг преди да ни отмине -
справедлива благодарност да отдам!