автор: Albatros

Едва ли някой ден ще бъдеш моя,
но аз до сетен дъх ще бъда твой –
печален стопаджия на завоя! –
забравен, стар лирически герой,
не знам ще спреш ли своята "Toyota",
или и ти от мен ще отлетиш,
и – както често случва се в живота,
ще те сънувам в залеза ми риж,
сред пролетни цветя – и листопади,
сред вихрулици дълги снегове

към теб вървях, когато бяхме млади,
и в мен все още дивото зове! –
ти оживяваш в черните ми нощи! –
търкулнато кълбенце Светлина,
с прекрасната илюзия, че още
във мен си кротко влюбена Жена,
жестоко е! – че няма да си моя,
и запомни ме, моля те, така? –
печален стопаджия на завоя! –
ще ти помахам в Нищото с ръка.

18 април 2021 г.
гр. Варна, 21, 15 ч.