автор: lirik1

Ще се спусна мокър по дъжда И с шапката на въжеиграч
ще съм мъжът с лъвското сърце и кучешка опашка
Мокър и горещ ще вляза в теб и с тласък през
ще разтворя влажните ти светове за жадуваните ласки

И като треснати от гръм и мълния ще са Атлантите как
точно аз въжеиграчът с раменете си крепя Земята
(синята с многото вода и самотни континенти)
с лудостта свещена на поет и от пожеланите копнежи

Тогава тъмноликите мъже от кораба на Ной ще се разбягат
Никой няма да усети как хвърлям шапката на въжеиграч
И леко се заизкачвам по дъжда по който слязох
за да спася един път завинаги вечната си любов от себе си