автор: Albatros

... ако някой приятел реши
да ми купи едно котараче,
или кученце с меки уши –
дето даже не чини петаче,
ще ги кръстя с добри имена –
ей тъй! – просто Писана и Шаро,
ще ми бъде денят светлина –
и добра – неизбежната старост,
аз – беднякът без дом и пари,
без другарче така си останах,
Шаро с лай ще ме буди в зори,
а в съня ми ще мърка Писана,
с тая рунтава топка любов
вече няма да съм саменичък –
и ще ходя в мазата на лов
за мишлета, и в парка ще тичам,
ще наостряме нощем уши –
всяко утре е тъй неизбежно...

Ако някой приятел реши,
че животът е лапичка нежност.