Западът сляп зад океани отвъд
разпускаше свойта Армада
Трептеше бял хоризонт
безнадеждност
Милост от роби за роби
танцуваха в огнено танго
Донт край фор ми Архентина
И тогава затворих очи да те видя
Ти вървеше боса по небесна
тревиста зелена поляна
Аз жадувах да усетя дъха ти
Да вляза в теб
Да чувствам плътта ти
Когато
внезапно и студен дъждът заваля
Вятър разлисти плача на хиени
Този нелеп вятър свиреше
с уста и с пръсти Одата
за невъзможност
в старомодно и без нотно скерцо
---
И после сам разбуждах
в съня си прошка за двама
И роза захвърлена от тебе на пода
От брега...