Като го прочетох на сутринта ме удари мълнията на съмнението, дали не съм изплагиатствал последното изречение (не че са много). След третата ракия реших, че няма значение...
Заиграх се с твоята публикация в края на карантината си и не би трябвало да се сърдиш - накара ме все пак да мисля на руски:)
Освен това мисля, че колкото по-кратък е изказът, толкова е по-шлифован, но разбира се, че и чувството се променя, а не само математиката и физиката на удрянията:)
Освен с броя на сричките се заиграх и с ударенията: 1/3 ¼ 1/3
Зачо да се сърдя? Имам се за широко скроен и величкодушен. Или поне до преди карантината бях такъв. Аз пък мисля на врачански диалект и това ми създава някои трудности в комуникацията с по-цивилизовани области. Но реших, че не ми пука и продължих да си мисля по нашенски. Срещам някои трудности с превода на литературен български, но това не ми пречи.
Краткостта на изказа си е висшия пилотаж в творчеството въобще. Само че аз пък мисля, че е хубаво да не се прекалява със синтеза. Бях свидетел на една не твърде лицеприятна случка в художествената ни галерия, когато един наш известен график съдра пред събралото се множество творбата си след забележка от неразбиращ гражданин. Графиката представляваше дълга хоризонтална линия по средата и голяма окръжност над нея и носеше името (по спомен) "Кубични вариации на тема недосъзрял спомен за майчина милувка". Наложи се охраната да изведе гневния творец, който съпротивлкявайки се крещеше, че не иска да излага повече пред тълпа от полуграмотни неандерталци.
Добре, че отмина дъждът, за да прочетеш и последното ми нещо. Ще се радвам да го коментираш, защото знам, че ще е обективно.
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 795
ХуЛитери: 3
Всичко: 798
Онлайн сега:
