автор: pavlinag

Натежаха ми стиховете, приятелю, натежаха ми.
Като купища сухи листа с наваляло очакване,

като наръч сух съчки. И кората им взе да се бели,
овлажнена от толкова много и мъгливи раздели.

Натежаха, приятелю, всички космати предателства,
като стъбла на повитица, впримчили със придатъци

тези клони безснежни, без пъпки и есенно тъжни.
Изоставям ги насред път и сезала им ще развържа.