автор: maggy93

Имало едно време един сиромах. Той живеел с жена си и двамата си сина в една дървена колиба. Близо до колибата им се намирала тайнствена гора. Там всяка година на пролет цъфтяло по едно сребърно цвете. Големият син бил по-мързелив и високомерен, а малкият — по-трудолюбив и скромен. Но него всички гледали отвисоко, подигравали му се и го подценявали.
Един пролетен ден бащата изпратил големия син в гората да насече дърва. Преди да тръгне, майка му му дала топла житена питка и шише вино, за да не е гладен и жаден.
Щом навлязъл в гората, срещнал го един дядо, който пасял овцете си. Дядото го поздравил с „Добра среща“ и рекъл:
— Момче, може ли да ми дадеш да хапна от питката и да пийна глътка вино, че съм много гладен и жаден?
Но големият син отвърнал:
— Ако ти дам от питката и виното, за мене няма да остане нищо. Върви си по пътя!
Обърнал гръб на дядото и продължил пътя си.
Като започнал да сече едно дърво, не минало дълго време, ударил накриво и брадвата се забила в ръката му. Трябвало да се върне у дома, за да го превържат. Така дядото си отмъстил.
Тогава малкият син казал на баща си:
— Татко, пусни веднъж и мене в гората да насека дърва!
Бащата отвърнал:
— Твоят брат си изпати лошо. Остави тая работа, не е за тебе!
Но малкият син не спрял да го моли и накрая бащата рекъл:
— Хайде, върви! Дано, като си изпатиш, да поумнееш.
Дала му майката една просена питка, замесена с вода и опечена в пепелта, и шише прокиснало вино.
Като навлязъл в гората, срещнал го дядото, поздравил го и казал:
— Момче, може ли да ми дадеш да хапна от твоята питка и да пийна глътка вино, защото съм много гладен и жаден?
Малкият син отвърнал:
— Моята питка е печена в пепел и виното е прокиснало, но ако нямаш нищо против, да седнем и да хапнем заедно.
Седнали на земята, но щом малкият син извадил питката, тя се превърнала в топла житена питка, а прокисналото вино — в хубаво вино. Хапнали и пийнали, а после дядото казал:
— Ти имаш добро сърце и с радост отделяш от своето за непознати, затова ще те даря с щастие. Аз не съм обикновен старец, а магьосник, преоблечен като овчар. Виж, ей там на оная поляна има едно сребърно цвете. То цъфти всяка година на пролет и може да лекува всякакви болести. Но ще дойде един дракон и ще откъсне сребърното цвете. Той всяка година идва, когато цъфне и го откъсва. Аз ще ти дам един лък със стрели, за да убиеш дракона. Ще се прицелиш в главата му. Досега никой не е могъл да победи дракона и да скъса цветето. Ако успееш да победиш дракона и да скъсаш цветето ще станеш богат и ще се ожениш за царската дъщеря. Но, ако не успееш, тогава аз ще ти дам жълтици и ще се върнеш у дома.
Изрекъл дядото тия думи и си отишъл.
Запътил се малкият син към поляната, където цъфтяло сребърното цвете. То било от чисто сребро и светело толкова ярко, че цялата поляна греела. Но в този миг при цветето дошъл драконът. Тогава момчето извадило лъка със стрелите, който дядото му бил дал и смело се прицелило точно в главата на дракона. Драконът се строполил мъртъв на земята. Момчето скъсало сребърното цвете и в този миг дядото-магьосник пак му се явил и му казал:
— Браво, мойто момче! Ти успя да победиш дракона и да скъсаш цветето. Затова сега аз ще те заведа в царския дворец и ще те представя на царя.
След това дядото отвел момчето в царския дворец, представил го на царя и царят като разбрал, че момчето е убило дракона, който късал сребърното цвете му дал дъщеря си за жена, а сребърното цвете поставили в една ваза. Разчуло се навред из царството за сребърното цвете. Като разбрали, че цветето лекува най-различни болести, в двореца започнали да идват много хора да се лекуват. Един ден родителите на момчето също дошли в двореца. След като разбрали, че техния син е победил дракона и че се е оженил за царската дъщеря, те съжалили че са го били подценили. Като видели сина си, родителите много се зарадвали и го прегърнали.