автор: Albatros

... нали живея – дървен философ, и си мъдрея в скърби и несгоди,
съм малко смешен в късната Любов, която тъй внезапно ме споходи,
направо върху мене връхлетя! – тайфун, награбил в шепи Океана –
едно момиче с щепичка цветя, не знам защо? – на прага ми застана,
усмихна ми се, рече ми здравей! – и мъките ми нейде ги разпръсна,

и аз записах в ямб, в дактил, в хорей, че най-голямата Любов е късна,
бе тя до мен прекрасна, тъй добра, печалница! – защото е последна,
аз нявга бях мъжага – канара! – не смея днес дори да се погледна,
пред портите със Райския обков помнете философът в мен що рече.
Да слави Господ късната Любов, дошла да възвести – светът е вечен!

12 март 2021 г.
гр. Варна, 12, 30 ч.