През времето от векове аз плавах гребях към мястото сакрално
показано ми от Небето а лодката ми стара се пълнеше с вода
Душата ми многострадалната опъна износената си тетива
и изстреля сто запалени стрели от самота с отрова
---
а Петър каменният бързо се отрече три пъти по три до сутринта
Гетсиманската градина точно копие на Рая очакваше своите
спасителни следи но в Ада завъждаха котилото змии
от косите на горгони които да заплюят Рая
---
О аз видях ръката и видях камата Бруте сине мой каква отплата
И дълго чаках да изплува измислената и не от мене Атлантида
Защото
бях Лодкарят
О да другият лодкар
от Тива който си почиваше
в невероятните дъги на паметта ми
Защото беше спомен просто спомен Спомен имагинерен от сълзи
от брега...