автор: pavlinag

Голям,
кафяв,
натъпкан,
кожен куфар съм
на гумената лентата
на летището.
Стърчи
от пантите,
като в усмивка
на софийска дупка,
колан,
наместо бляскави очи.
Количките с багаж
се разотиват
по такситата
и чуждите

към мен
загубват
интерес.
И ей ме, на!

Така си и кръжа
безмилостно
на лентата,

с непроверен адрес.