автор: Angelche

Събарях всичките прегради.
Където минех все рушах.
Душата си на показ вадех,
все честна, откровена бях.
А трябваше стени да зидам.
Нагоре. Все високи. Да градя.
Душата в шал дебел да е завита,
сега на топло да е скрита тя.
И да не страда, да не плаче,
че след като така се довери…
свила се от болката, обаче
днес стени дебели почва да гради.
Да се зазида. Да се скрие там…
и по-добре сама, отколкото ранена.
Събарях и рушах, но вече знам
зад най-дебелата стена ще съм стаена.