автор: lirik1

В окото на дъждовен мусон времето сякаш спира
И в тихото на смърт от кураре прозира магия
от синкави тихи видения в бял порцелан
И отварят
музеите точно в 9 и 5
в неделя...

О „Сезам отвори се“ зида един нов Свят гравиран
изящно в златни в сребърни и в медни монети
Сезоните са за двама И в цъфнала ръж
вибрират
жените срещнали мъж

и познали са...

Тетраподи пенесто любят морето и паяци стихчета
плетат си от дъжд лакомо три вълчета бозаят
от сребърна вълчица и несподелени са
вулканите
в два свята долен и горен

вечно зелени...

И в безтегловност
от
Вяра
и
Кръст
неродени все още боговете немеят