Часът е- Утро! Точното време за ставане.
Сънят се изнизва тихо с котешки стъпки.
Ароматната пара, мърка в чаша кафе,
уханно сластни, докосват ръба устните.
Будното утро по котешки своенравно,
грациозно извива своя чер силует.
Пространство и време, усукват се бавно,
очи изумрудени будят новия ден.
Причакват зад ъгъла, дебнат в засада,
готови за скок, с лапи да сграбчат деня.
А той се оглежда, извил гръб се протяга,
изтръсква зелени очи да прокуди съня.
Идва новия ден. Ти любов ми предричаш.
По котешки търся, своята вярна посока.
Всяко утро, сладко- мъркаща ме обичаш…
Аз съм черната котка пресякла живота ти.