автор: lirik1

...и познах светът не е екзотика
не е пустиня с мираж и оазис
светът е за паднали ангели
в похот и грях
роби с кървава пот да орат

...пустинна камила бавно вървя
само с двете пръчки в ръцете
стихът ми с цвят на бадем
и дъх на липи
е от двора на моето детство

...все търся в земята жива вода
невъзможно студена и скрита
в най-твърда скала андезит
и вървя и вървя
докога ли...и сам Бог не знае

...не посочва със знаци и звуци
и не носи прохладата желана
топъл и влажен вятър от Юг
време охлюв пълзят
и отровните гъби бързо растат

отровните гъби на човешкия страх

от брега...