Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 466
ХуЛитери: 8
Всичко: 474

Онлайн сега:
:: mig
:: marathon
:: Heel
:: pavlinag
:: rajsun
:: lirik1
:: Albatros
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтрела на съвестта
раздел: Разкази
автор: MiroslavaDacheva

Беше разгара на лятото. Гората шумеше от лекия полъх. Птичките пееха. В реката подскачаха рибки, а една жаба ги гледаше с интерес от камък на брега. Слънцето галеше Природата с лъчите си.
В долината всичко изглеждаше привидно спокойно. Но набезите на ловците бяха взели много жертви и сърните се бяха събрали неспокойно на поляната. Канеха се да напуснат това място и да отидат на по-безопоасно, далече от селото. В стадото имаше както възрастни животни, така и малки сърнета- всички се готвеха за поход.
Изведнъж се чуха човеки гласове откъм гората:
– Ние тук ще дебнем за зайци.
–Ние пък- за фазани.
Други двама от групата продължиха да вървят покрай дърветата. Една катерица ги гледаше от нисък клон, с жълъд в лапичките си. Единият от ловците я забеляза. Откърши клон от най-близкото дърво и го хвърли по нея крещейки:
– Какво зяпаш, досадно животно?
Катерицата избяга преди клонът да я стигне и се скри в хралупата си. От там гледаше ловците въпросително: „Защо беше това?“. На мястото на откършения клон се образува капка смола. Тя натежа и падна на земята. Отрони се като малка дървесна сълза.
Другият ловец забеляза катерицата и смолата. „Хм, я пък виж!“- измърмори на себе си той, с някакво внезапно учудване, сякаш прозрял отклик на стореното от неговия другар, изречен на някакъв таен език. Постоя така замислен миг и пак тръгна. Този, който замери катерицата каза:
–Аз оставам тук, мястото е идеално. Пък каквото дойде, подготвен съм за всичко.
–Добре, а аз отивам ей там. Събрали са се сърни, все ще уцеля някоя.-добави другият и се скри зад един храст, по-близо до тях.
Сърните усетиха присъствието на ловците и побегнаха. Една от тях обаче спря. Кракът и се беше хванал в капан. Малкото ѝ сърне остана до нея, чудейки се какво е станало. А може би искаше да и помогне или да я окуражи.
Сърната успя да се измъкне, но кракът ѝ беше сериозно засегнат. Тя куцаше и изоставаше. Раненото животно, сякаш предусетило надвисналата опасност, побутна своето малко към стадото. Но то не разбираше защо: „Защо не идва и тя?“ .
В следващия миг ловецът, видял лесна възможност, направи фаталния ход. Зловещият куршум профуча и прониза сърната в сърцето. Тя лежеше безпомощно на земята. Едри капки кръв отразяваха плача на душата ѝ. Погледът от големите черни очи помътня. Но все още живи, те бяха изпълнени с любов и гледаха малкото сърне. После раненото животно погледна отдалечаващото се стадо, след това отново малкото: „Върви дете, върви! Спаси се поне ти!“ Уплашено, то не искаше да тръгне. Доближи се до лежащата сърна. С едното краче стъпи в образувалата се локва кръв. Малкото животно гледаше ту сянката в храста, ту ранената си майка и се питаше: „Защо!? Защо е тази жестокост? Защо хората причиняват толкова болка и страдание?“- сякаш всеки момент щеше да заплаче.
Но сърната продължаваше да го гледа умолително с вече мътните си и влажни очи, едва пропускащи последните лъчи светлина. От това, сякаш прободено от някаква невидима стрела, малкото сърне побягна към стадото. След малко се спря. Обърна се. Погледна за последно неподвижно лежащата си майка, след това недоумяващо ловеца. Отново се обърна и като опарено затича към стадото. Настигна другите сърни и всички се изгубиха в делечината.
Ловецът взе мъртвото животно и отиде при дружината. Всички носеха по нещо убито, а някои дори по няколко. Всички доволни си тръгнаха. Отбиха се в кръчмата да отпразнуват улова. След стабилна почерпка, ловецът със сърната я нарами и се прибра. Взе си душ и седна пред телевизора, беше уморен от лова.
След като си почина реши да почисти плячката си. Още не беше започнал, когато погледът му попадна върху изпълнените с любов и грижа очи на животното, което и в последните секунди от живота си мислеше за своето дете. Човекът обърна глава и видя на двора жена си, люлееща в ръце невръстното им бебе. Отново погледна сърната. Този път се спря върху аленочервените сълзи на сърцето ѝ. След това си спомни объркания поглед на малкото сърне, което питаше: „Защо?“. Отново се обърна към жена си и детето си. Нещо прониза дълбоко душата на човека. Той седна на стола със затаен дъх и затвори очи. От тях едва доловимо се отрони сълза.
Постоя така известно време. След това взе трупа на раненото животно и тръгна някъде с него. През целия път в ума му се мяркаха образите на любящата сърна и питащото малко. Те се сливаха с постоянно изникващите образи на семейството му. Невидима стрела все по-дълбоко пронизваше душата му.
Когато успя да се опомни, вече беше в гората. Изглеждаше му, че дърветата навеждат към него застрашително клони и че всеки храст или птица го гледаше укорително. С натежали стъпки излезе на поляната. Лекият полъх поклащаше тревичките, а на човекът му се струваше, че и тук всяко стръкче го вини. Цялата Природа го съдеше.
Той отиде на мястото, от което взе прободената сърна. Там имаше кърваво петно със следа от малко копитце. Човекът прочете в него една изначална любов, един болезнен въпрос,а може би вечно послание. Загледан в това петно, търсеше кодираното в него и чуваше зова на Природата, тъжния ѝ зов към хората, които я нараняват постоянно.
„Природата плаче с кървави сълзи!..“- помисли си той и остави сърната на отъпканата трева до кървавото петно. Нагласи главата ѝ така, че очите да гледат към мястото където за последно е видяла рожбата си. След това погледна в далечината, където се изгуби стадото. Видя образа на малкото питащо животно. Този образ се стопи и разнесе с вятъра. Беше само видение.
Човекът се обърна и тръгна по обратния път. Не чуваше нито шумоленето на листата, нито песента на птичките. В ума си виждаше само кървави и дървесни сълзи, уплашени катерици и очите на две прободени сърни- едната от отнемащ живота куршум, а другата от невидима стрела...
Когато стигна вкъщи той прибра пушката в сандъка, който затвори в най-тъмния ъгъл на килера. След това умълчан отиде при семейството си...


Публикувано от Administrator на 15.02.2021 @ 11:20:23 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   MiroslavaDacheva

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Любопитство
автор: sabin
197 четения | оценка няма

показвания 39709
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Стрела на съвестта" | Вход | 3 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Стрела на съвестта
от malovo3 на 15.02.2021 @ 11:55:31
(Профил | Изпрати бележка)
Добре дошла в "хулите"! Поздрави!


Re: Стрела на съвестта
от Markoni55 на 15.02.2021 @ 17:49:19
(Профил | Изпрати бележка)
Никога не съм разбирала този спорт или хоби...ако някога хората са се препитавали само с лов - сега не е нужно. Поздрав!


Re: Стрела на съвестта
от mitkoeapostolov на 15.02.2021 @ 19:13:45
(Профил | Изпрати бележка)
Поздравления за разказа. Навремето и аз се опитах по темата, ако ти е интересно:
https://hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=170797&mode=&order=0&thold=0


Re: Стрела на съвестта
от MiroslavaDacheva на 02.03.2021 @ 21:00:34
(Профил | Изпрати бележка)
С удоволствие ще го прочета. Благодаря!

]