автор: marathon

– По дяволите, Анди! Какво е това чучело!? – изкрещя Едгард, който влезе току-що.
– Спокойно, Ед! Не се притеснявай!
– Но, Анди, това същество е ужасно! Не усещаш ли миризмата, която се носи от него?

Едгард приближи до стола, на който седеше нещо безформено и дрипаво, побутна го с един пръст и каза:
– Изчезвай!
– Розалия не разбира немски – счете да обясни Андреас.
– А-ха! – отвърна Едгард, докато сновеше нервно из стаята. – И на какъв език се разбирате?
– На италиански. Използваме и знаци, защото аз не зная добре езика.
– Но, Анди! Това е ужасно!
Едгард седна на своето легло и хвана с две ръце главата си. Андреас държеше на приятелството си с Едгард и не искаше да го загуби. Малко притеснен, той реши да започне от далеко:
– Зная, Ед, ти винаги си бил коректен с мен, както и аз с теб. Затова и сме съквартиранти от четири години почти. В момента аз съм този, който нарушава правилата. Така се случи, Ед... Ти какво би направил, ако срещнеш момиче, което моли всеки срещнат да спи с него?
– Анди!
– Да, Ед! Ти не би направил такова нещо, но аз мога.
– Какво, Анди? Кажи ми какво точно можеш?
Мога да съжаля човек в нужда и да го доведа вкъщи.
– Съжалявай когото си щеш, но ти трябва да си наясно, че не живееш сам!
– Разбира се, Ед! Разбира се, че съм наясно! Но тя е момиче! Може би няма двадесет години. Защо да не се опитам да направя нещо за нея!?
– Наивник! – махна с ръка Едгард. – Да не мислиш, че й е за първи път? Така се изкарват най-лесно пари. Вече разбрахте ли се за цената?
– Ед! Не бъди...
– Анди, ти си добро момче, но трябва да си предазлив с такива като тая!
– Но, Ед, какво може да ни направи това нещастно момиче? Тук дори няма какво да се открадне!
– Анди, изглежда, че твоето поведение наистина се дължи на много доброто домашно възпитание, което имаш – заключи Едгард, опитвайки се да намери някакво разумно разрешение. – И какво мислиш да направиш?
Анди замълча. Едгард поглеждаше ту към Анди, ту към Розалия, в очакване на неговия отговор.
Розалия седеше неподвижно на стола. Облеклото й беше мръсно, а косата й боядисана в тъмно-лилав цвят и сплетена на тънки дълги плитчици. Лицето й, макар и мръсно, бе по-скоро като лицето на дете, а очите й – сини и тъжни, гледаха безизразно и вяло, сякаш нищо от това, което я заобикаляше, заедно с Андреас и Едгард, не я интересуваше.
– Тя има нужда от гореща баня – подхвана Андреас. – После ще излезем да й купя прилични дрехи. Може и да хапнем някъде – пица, хот-дог... суши...
– А не знаеш ли, че след като направиш тази глупост, тя ще ни досажда постоянно!?
– Защо мислиш така? Още днес или най-късно утре сутринта, аз ще я изпратя с първия влак за Италия.
– Добре, Анди. Прави това, което си си наумил, но по-бързо изкарвай от тук това смрадливо чучело!
– Ед, обещавам ти, че нещата ще се случат точно както току-що ти ги представих. Сега ще й покажа банята.

Розалия се къпеше. Едгард бе обещал, че повече няма да мърмори. Той се опитваше да чете от един учебник, но нещо не се получаваше и само го разлистваше. Андреас разглеждаше в лаптопа разписанието на влаковете за Италия, като в същото време се питаше какво може да направи, за да намали напрежението, което не напускаше Едгард.
– Ед? – наруши мълчанието Андреас.
– Какво, Анди? – Едгард не отделяше поглед от учебника.
– Малка промяна в плана. Ще отскоча до „Стария Мавароти“ за пици. Ти искаш ли?
– Иска ли питане? – отвърна Ед. – Не бих отказал.
Андреас облече по най-бързия начин якето си и докато си завързваше маратонките, Едгард се провикна към вратата:
– Анди, но за твоя сметка!

Щом Розалия се изкъпа, тя наметна халата на Андреас и излезе от банята. Едгард четеше на масата. Андреас още не се беше върнал. Тя приближи леглото му и така, както беше боса, по халат и с полумокра коса, се отпусна уморена върху него с някаква много неопределима усмивка, която може би издаваше желанието й за сън. Косата й бе отметната встрани, разпръсната върху възглавницата, а лицето й се открояваше – бяло и нежно. Тънките дълги сплетени плитчици ги нямаше. Коленете й бяха свити и извърнати на една страна. Едва ли някога Розалия е изглеждала по-женствена, отколкото сега.
– Господи! – помисли си Ед. – Тя е толкова красива!

Андреас бързаше да се прибере вкъщи. Той беше с приповдигнато настроение и носеше не три, а цели пет пици. Чудеше се как да убеди Едгард, че Розалия трябва да остане при тях поне тази нощ. Андреас се бе забавил малко, защото срещна колеги от университета и те го заприказваха.
Той слезе от асансьора и започна да търси ключа от квартирата. През цялото време, докато ровеше из джобовете си, усещаше, че нещо не е наред, но като че ли не искаше да го забележи.
– По дяволите! – изруга Андреас и захвърли и петте пици надолу по стълбището.
Изтривалката пред вратата беше прибрана, а това бе знак, че не трябва да безпокои Едгард.