автор: milam

Ще си стегна куфарите и ще замина.
За къде ли? Не ме питай! Няма път.
Там, където искам да отида,
няма лудост, няма скръб.

Там е тихо и уютно,
там цветята са окъпани в роса,
там водата, рано сутрин,
има дъх на пролетта.

Там и облаците са щастливи,
там вали усмихнато дъжда,
там и лятото, по-влюбено от всички,
разпилява свойта синева.

Там и залезите в есента са нежно-златни
и се стапят от прегръдките мъгли,
там, снежинките рисуват светотатство,
там, във погледите, огънят гори.

Хайде, тръгвам! Там ме чакат вече.
Пътят ми по вените тече.
И отвежда ме, отвежда ме далече.
Всъщност ... в твоето сърце.

Милка Николова