автор: Checho

Жена ми е регулярно ревнива.
На всеки месец, два и избива отвътре въпроса-ти мене,обичаш ли ме,защо се ожени за мене,никога не е късно да се разделим и т.н. Явно е семейна черта, защото и майка и беше така,може би и баба и,и прабаба и,че да се стигне чак до Ева.
Може би. Как не можа да разбере,че това,което съм и причинил,според нея,няма как да го причиня на някой,когото обичам? Не искам да наказвам така никого.
А и причиних две деца,къща,смях и сълзи,и кофичка кисело мляко на ден,пак според нея.Голям съм злодей! Минава и. Само намусената физиономия остава за ден,два,но такави си ѝ е физиономията по принцип.След въпроса-ти мене обичаш ли ме,обаче винаги следва тирадата,ти знаеш ли другите жени какво имат? Че откъде да знам? Да ти се беше паднала, някоя друга,щеше да видиш! Коя щеше да ти готви? И завършва с гвоздея - щом и тази година не искаш да ме заведеш в Гърция,значи не ме обичаш! И епилога. Пропилях си живота,не мога да следвам мечтите си,така ми се пътуваше,пък ти си правиш каквото си искаш,не ти се работи,и затова дъщеря ти няма как да запише в Харвард,горкото,ти знаеш ли чуждите мъже и т.н. Общо взето все въпроси от рода: ти знаеш ли другите деца какво имат? И като текнат едни сълзи,не ти е работа. Жената,брат,цял живот е като дете,да знаеш.
Ей такива ми ги разправяше човекът от спирка Лозарска,с когото си говорехме,докато чаках автобуса. И аз не знаех какво да кажа.
Всичко и оставих и сега съм тука на вилата, продължи той. Спокойствие! Града е близо, като ми домъчней,слизам. Един вид отшелник брат,каза отшелника,палейки си втора цигара.Строител беше,личеше си по грубите набръчкани ръце и запретната яка на балтона,около червендалестия врат. А че си миришеше на ракия,то се знае.
Веднага си спомних една стара приказка за еволюционното развитието на мъжа. Как мъжът в младежките си години си е конте-дрешки,дънки,очила,зализана коса. Като му дойде акъла с времето,става женкар и хуква да се вее по любов. Как като му омръзне и тая работа,щото и на нея и минава времето, става рибар. Хоби си е. Трябва да има и нещо друго,за което да се живее. И когато и за тая работа не става вече,става лозар. Не е съвсем така,не и за всички,но истината е ,че интересите на мъжа се променят с времето. А на жената? Чу се бръмчене в далечината и отшелника хвърли цигарата.Автобуса дойде на спирка Лозарска и театрално отвори врати.