автор: Checho

Уморен до смърт,седях на ръба на леглото и знаех,че днес ще срещна най -красивото момиче на света.
Хайде да ходим,извъня гласът на жена ми от кухнята,нищо не е останало за ядене.Натоварих денковете в колата и към големия магазин. По принцип не обичам да пазарувам.Много ми е чужда тая женска радост,но някой път изобилието по щандовете се прехвърля и при мене,и ме избива на свирукане и песен. Рядко.Трудно ми беше. Работата -нищо свястно,пари,да не говорим,децата- мъкни ги напред,назад.Изобилие? Къде ти.Но знаех,че аз съм си аз,а пък то няма как да изневериш на себе си,колкото и да ти се иска.Тогава я видях. Най-красивото момиче на света беше бременно и с шарени чорапи.Съпровождаха я майка ѝ и някаква приятелка. Тя също ме видя и се познахме.Истинската красота е скрита от човека,и не всеки я вижда.Иначе всеки би коленичил пред нея.Може би се случва на всеки. Виждаш някого и знаеш,че този човек ти е много познат и скъп,сякаш от друго място, от друго време,от друг живот. Ей така ,отведнъж.Тя също го знаеше. Не говоря за някакво влюбване от пръв поглед. Съвсем различно е.После четох за сродните души,явно и други хора търсеха обяснение.Но тогава....ние се гледахме, просто се гледахме,и чувствах някакъв вулкан в себе си. Следяхме се с поглед докато се скрие. Не знам колко време продължи.Тя ме гледаше , сякаш казваше,на кого ме оставяш,или на кого те оставям? Изчезна. И може би беше за добро.Защото вече чувствах истинската трудност на живота.Живееш с някой и гледаш как ти и тя бавно и неусетно губите своите искри,как остарявате и потъвате в коловозите на изтърканите фрази и безсмислени шеги. С телата натежават и мислите и не пърхат вече с предишната лекота.Как красотата и добротата на младостта бавно се отпускат и характера огрубява,а мечтите избледняват.Как на тяхно място идват страховете и незнанието.Ето за това.Лесно му е било на Христос.Живял 33 години и си заминал.Точно навреме.Старостта е лошо нещо,щом и той е предпочел да не я дочака.
Не знам много. Но знам оттогава насетне,че любовта е нещо,над което времето и пространството нямат никаква власт.Физически го чувствах.Останах си обаче в това време и пространство. Върнах се тъкмо навреме,за да хвана дребния да не събори щанда с тоалетните хартии,да догоня жена ми пред витрината за месо и да платя на касата.