Свършиха се студовете
и отиде си снега.
Цъфна вече първо цвете!
Пролет е, не е шега!
Пролет в моята градинка!
Пролет е и зад плета -
моята съседка Гинка
е в лехичката с цветя.
Как разбърква ми главата
тази нейна красота!
Нощем моли се душата -
малко обич иска тя!
Но съседката не рачи
да се занимава с мен!
Стихват моите мераци!...
Е, ще дойде Видовден!
Спира вън до тротоара
суперскъпата кола.
Както си е с пеньоара
литва Гинка кат стрела.
И нафукана и горда
в миг потъва вътре тя.
Цуни-гуни има с Лорда -
консумират любовта!
Ала аз не се предавам -
по характер съм сербез
и уроци знам да давам
как се брани мъжка чест!
Във трабанта скачам бесен.
Паля. Тръгвам с мръсна газ.
От рогатите понесен
им показвам кой съм аз!...
Плисва улична помия
върху скъпата кола!
Аз от задоволство вия!
Виждам Гинка във мъгла!...
"Пър-пър-пър!..." И отминавам!
Ми направо - красота!...
С нея ще се занимавам!...
Дълго ще ме помни тя!...