Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: loni_61
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13939

Онлайн са:
Анонимни: 388
ХуЛитери: 0
Всичко: 388

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаВремето е разделно
раздел: Есета, пътеписи
автор: yavorkostov

„Време разделно“ е роман на писателя Антон Дончев. Тази знаменателна за българската литература книга е издадена през 1964 г., като творбата е създадена само за 45 дни. Събитията, описани в книгата, са се случили през 1668 г. в Кръстогорската област в Родопите.
Сюжетът докосва дълбоко душата на читателя, защото засяга общочовешки теми свързани с вярата, родовата идентичност, лоялността, предателството, любовта и др.
Един от ключовите персонажи е Караибрахим. Той е еничар, т.е. българин, който като дете е бил отделен от семейството си от турците, събирачи на „кръвен данък“. И така стигаме до един от важните въпроси, които разглежда настоящото кратко есе, а именно: кои са еничарите? От 1380 до 1648 г. еничарите са набирани главно от покорените християнски и немюсюлмански народи, чрез т.нар. „кръвен данък“ (девширме).
Идеалната възраст за деца, които били нарочени да се влеят в еничарския корпус, е между 8 и 10 години. На практика, за нуждата на турската армия били отвличани най-здравите и интелигентни български синове. Еничар означава „нов войник“, което само по себе си говори за това, че султанът има намерение да създаде нов вид армия от хора, преминали специална подготовка. По тази причина еничарите са били подлагани на специфично обучение, имащо за цел невръстните деца да забравят напълно рода си, да научат турски език и да бъдат индокринирани в исляма под постоянното наблюдение на евнуси.
Историята показва, че всички поробени народи се борят в една или друга степен срещу посегателството върху децата им. Методите за предпазване от това българските малчугани да се превърнат в платежно средство за набиране на „кръвния данък” говорят за това, че родителите са били готови на крайни мерки, за да опазят децата си. С цел избягване на данъка, момчета били женени още на 8 – 9 години, защото женените не могат да бъдат еничари. Други деца били осакатявани, защото момчета с недъг не могат да се впишат в профила на „новия войник”. Има случаи на отраснали българчета, които напускали домовете си и дълго се укривали, и случаи на възрастни, които подкупвали събирачите на данъка.
Защо обаче в тези няколко реда говорим за жестоката практика от робските години на българската история? Защото би трябвало да сме научили уроците на историята, за да не повтаряме мрачните й епизоди. Но научили ли сме ги…? Отговорът се налага от само себе си. Само трябва да имаме способността, смелостта и смирението да го видим.
А това, което ще видим е, че днес отново времето е разделно. Днес отново сме изправени пред едно мрачно предизвикателство. Днес отново има алчен апетит от страна на елитарните кръгове да се сложи ръка на най-уязвимото – децата ни – и да се разруши онази структура, на която се крепи здравото общество – традиционното семейството. Днес се опитват да ни убедят, че едни бездушни чиновници знаят по-добре от мама и татко това, което е най-добро за децата им. Опитват се, макар и по доста по-рафиниран начин, да създадат нови еничари, които като „нови войни” на един безбожен свят да изиграят същата негативна роля, която в гореспоменатия роман се пада на Караибрахим. Желаят да променят представата за добро и зло, нормално и ненормално, морално и неморално и т.н. в умовете на тези, които поетично наричаме нашето бъдеще. Да. Днес отново времето е разделно.
Събирачът на модерния „кръвен данък” (сега той е преоблечен ту като социален служител, ту като представител на държавната образователна институция, ту като психолог, ту като представител на НПО с развинтена сексуална фантазия) се е ангажирал да подложи невръстните деца – новите еничари – на специално неморално обучение, имащо за цел да забравят семейство, род и народ, да научат езика на развалата и да бъдат индоктринирани в разрушителната джендър идеология, като загубят представа дори за пола си. И бавно и незабележимо политиката на създаване на ново общество – обществото от „нови воини” или еничари – става приоритетна държавна политика.
Когато беззаконието се въвежда със закон, съпротивата става задължение, твърди един автор от зората на американската нация. Тази мисъл е особено актуална днес, когато виждаме, че беззаконието на съвременното социално „девширме” се въвежда чрез използването на светския закон. Адекватната съпротива срещу събирането на социалния кръвен данък днес е различна от тази на предците ни. Ние няма да женим децата си на невръстна възраст, нито ще ги осакатяваме. Не. Ние ще издигнем гласа си – гласа на свободните хора, които разбират света около себе си, виждат го през очите на истината, готови са да живеят за нея и отказват да платят „кръвния данък”, събиран от държавните служби, които са загубили представата за истина и лъжа. Защото платежното средство е бъдещето на собствените им деца.
„Време разделно“ е роман на писателя Антон Дончев. Тази знаменателна за българската литература книга е издадена през 1964 г. Събитията, описани в книгата, са се случили през 1668 г., но трябва да знаем, че днес отново времето е разделно. Добрата новина е, че този път ние можем да участваме в донаписването на сюжета на тази история.


Публикувано от Administrator на 21.01.2021 @ 22:24:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   yavorkostov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

26.09.2021 год. / 03:44:57 часа

добави твой текст
"Времето е разделно" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Времето е разделно
от mitkoeapostolov на 22.01.2021 @ 08:29:06
(Профил | Изпрати бележка)
С интерес прочетох твоето есе. Много обичам книгата на Антон Дончев, както и филма правен по нея. Преди година интересът ме поведе на интересно пътешествие из библиотеки и интернет. Че книгата е написана само за 45 дни твърди самият автор. Има съмнения за публикуване на вече готов ръкопис (на Яна Язова, ако не ме лъже паметта). Събитията описани в книгата са взети от хрониката на поп Драгин от село Корова, Велинградско. Появата и истинността на тази хроника са изключително спорни. Прави ми впечатление, че хора, които често се позовават на книгата пропускат да отбележат епизодите в тази история, в които българите влизат в ролята на Караибрахим. А такива има. Малко известен факт е, че след освобождението български чети навлизат в тогавашната османска империя и нападат Доспат - избивайки мъжете, насилвайки жените и изгаряйки селото. Ако някой се интересува може да разследва и съдбата на село Тамръш. Не харесвам израза време разделно - неговата цел е да ни дели на правилни и неправилни, с цел неправилните да се избият. Относно джендър идеологията - съгласен съм, че определени организации и хора прекаляват, но немалко от християните, скинарите и трационалистите, прекаляват също толкова, че и повече. Сексуалност не се преподава, според мен. С извинение за опростяването, ама от мъжка гледна точка поне, пишката или ти става от мисълта за мъже или не. Колкото и да ти повтаря някой, че трябва да ти е така или иначе, не може да промени как се чувстваш. Изключително много уважам християнското семейство и традиционните ценности, но много хора подпъхват под тях собствените си страхове и грехове. Много по-лесно е да съдиш другите за собствените си прегрешения. Би било хубаво, ако имаше рецепта с която всички можем да останем чисти и щастливи през целия си живот, но практиката показва, че често, тези които най-високо са развявали знамето на моралните устои, са същите които първи ги нарушават при променена ситуация. Благодаря за повдигнатата дискусия.


RE: Времето е разделно
от mitkoeapostolov на 22.01.2021 @ 08:29:10
(Профил | Изпрати бележка)
С интерес прочетох твоето есе. Много обичам книгата на Антон Дончев, както и филма правен по нея. Преди година интересът ме поведе на интересно пътешествие из библиотеки и интернет. Че книгата е написана само за 45 дни твърди самият автор. Има съмнения за публикуване на вече готов ръкопис (на Яна Язова, ако не ме лъже паметта). Събитията описани в книгата са взети от хрониката на поп Драгин от село Корова, Велинградско. Появата и истинността на тази хроника са изключително спорни. Прави ми впечатление, че хора, които често се позовават на книгата пропускат да отбележат епизодите в тази история, в които българите влизат в ролята на Караибрахим. А такива има. Малко известен факт е, че след освобождението български чети навлизат в тогавашната османска империя и нападат Доспат - избивайки мъжете, насилвайки жените и изгаряйки селото. Ако някой се интересува може да разследва и съдбата на село Тамръш. Не харесвам израза време разделно - неговата цел е да ни дели на правилни и неправилни, с цел неправилните да се избият. Относно джендър идеологията - съгласен съм, че определени организации и хора прекаляват, но немалко от християните, скинарите и трационалистите, прекаляват също толкова, че и повече. Сексуалност не се преподава, според мен. С извинение за опростяването, ама от мъжка гледна точка поне, пишката или ти става от мисълта за мъже или не. Колкото и да ти повтаря някой, че трябва да ти е така или иначе, не може да промени как се чувстваш. Изключително много уважам християнското семейство и традиционните ценности, но много хора подпъхват под тях собствените си страхове и грехове. Много по-лесно е да съдиш другите за собствените си прегрешения. Би било хубаво, ако имаше рецепта с която всички можем да останем чисти и щастливи през целия си живот, но практиката показва, че често, тези които най-високо са развявали знамето на моралните устои, са същите които първи ги нарушават при променена ситуация. Благодаря за повдигнатата дискусия.