автор: Azer

Двете й криле, обгърнали главата й
Докато спи, закрилящо, прикриващо
обрамченото в сенки и сънища лице
от ножовете на светлината,
от грубостта на думите...

Крилете й, от които не може
да се откаже, докато не литнат сами.
В мокри пера, мокри мисли
падат като топчета.
На игра прилича, а не е.