автор: Cyriana

Чашата ми с травернелло
от нощта новогодишна остана недопита.
На дъното й отлежава любовта ми -
вечната, изгубената, неизпитаната.

Историята е написана вече
в мигове със теб несподелени.
Зад гърба ти на дъх разстояние
изжадувах те в нощи студени.

И преди да изгаснат зарите
в подножието на хребетите бели
аз целувам за сбогом дланта ти.

Тя толкова на моята прилича,
че няма смисъл да отричам -
неизбежно е било да те обичам.