автор: Virginia

Това жадувано и обещано щастие...
Марио Луци

Щастие мое, жадувано и обещано
в колко зрачни нощи си прегръщало
болката на стоокия ми сън,
цветето на моето очакване.

Щастие мое! Треска и нежност.
Мъко пламтяща, въздишаща.
Болна нощна пеперудо,
притворила опърлени криле.

Покажи ми магията на страстите,
стихиите и копнежите!
Покажи ми експлоадиращата болка,
отвеждаща към радостта!

Обичам те страдание на моето щастие,
любящо ме, ненаситно и властно,
издигащо се над битието и времето
с тъжната маска на спомена!

© Венеция Павлова Маркова