автор: lirik1

Поискал е неистово да бяга от падналата в нозете му жена
И с пръстите на зли безсъници рисувал сенките съсухрени
по прозорците на своят Ад и Рай и отмествал леко тъмнина

Разширявал нежно черните зеници късал увилите се зли езици
С подлудяващ ритъм срутвал светове пастелно розово рисувал
изпила влага от нега пиявица под дъга от божествена Нирвана

В иконите преливал Аязмо светлина шумял пулсиращо в кръвта
на Мъж и на Жена и в играта на змията с аналога край дървото
изкривено на греха им а ябълката била една и само две съдбите