автор: Georgiev89

Влезе изведнъж с бързи стъпки ‒
в живота ми дойде внезапно.
Закърпи старите ми кръпки
с усмивката така приятна.

За мъничкото кратко време ‒
радост и тревога, в тиха скръб
обичам да стоиш до мене.
Моля те, недей обръща гръб!

И знай, че искам да останеш ‒
сега, когато имам нужда.
Ръката ми в ръка да хванеш ‒
да я чувствам своя, не чужда.

И не с пари, а само с мисли ‒
ще бъдеш ли опората моя?
Ще бъдеш ли безкрайния смисъл
на онова, за което се моля?

Часовете на минути стават.
И изречените думи силни
вътре в душата ми остават ‒
като дъжд поливат я обилно.