автор: Cyriana

(вдъхновено от разказа "Сърна" на Емилиян Станев)

Най-невъзможната любов е тази на сърната към ловеца.
Тя търси нещо в погледа суров,
което няма да намери.
Той търси нея, за да я простреля.

Обречени на нелюбов,
те може някой ден да се намерят.
Очите сърнешки за него са покана
в сърцето й да се прицели.

И той го прави.
Но прозира отчаяние
зад тази толкова неумолима безпощадност,
с която я преследва тайно, неуморно, неотклонно.

Когато вижда, че сърната е побягнала,
но не съзира кръв на горската поляна,
ловецът не разбира, че понякога
куршумът се забива във душата.