автор: Samanda

Казваш…,
че не съм от този свят!
Кога и как го разбра?
По това, че не мога да мразя?
И недосегаема съм за зло и обида?

Гневът е гърмът на кухото
за очакваното неполучено.
В светлинна карета пътува обичта
и всеки божи ден гостенка ми е тя.
Какво повече от света да искам?

Аз нямам липси, нито желания.
В битие въздадено от Бог живея.
Всеки дар отказан ми от Господа,
е врата затръшната пред дявола.

Samanda