автор: kameja

Затворила се в ледената крепост,
скована от апатия и неприветност,
седи в креслото и си спомня
блестящата си бална зала.
Любезна и учтива
към гостите си беше,
но не отваряше прозореца
към слънцето в сърцето си.
От всичко на света
ценеше най-високо съвършенството
и истинско блаженство беше
да вае ледени скулптури
и да създава северни сияния.
Днес сребърните и шевици
не носят никаква утеха,
блестящите с ума си събеседници
отдавна отпътуваха на юг.
В тунелите на паметта се взира,
открива само ледени игли.
С тях бъдеще не може да съшие,
а само вечно скрежни зимни дни.