В дълбока нощ и в час незнаен, тих,
навън ще ръси сняг като през сито.
Най-сетне ще напиша оня стих,
отдавна който в мислите ми скита.
Ще бъде стих, но не да го четеш,
а като болката да го изстрадаш!
Тъгата в мен безумно ще расте -
за любовта заслужена награда...
Внезапно плач на буден саксофон
ще разпилее мигом тишината.
Една любов отишла си е щом
лика си скрива даже и луната...
Ще бъде тежък миг... Дали простих?...
Зад нас остават рухнали мостове...
Не се побира тази болка в стих!
А ти?... Била ли си за туй готова?!...